Обща информация

Най-слънчевия и првиветлив град, намиращ се в близост до южната граница на България, носи името на видния български революционер – Яне Сандански.

Град Сандански се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Той е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.

Градът, разположен на надморска височина 220-240 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури.

Въздухът тук е изключително чист, с ниска относителна влажност (66%), със средна годишна температура +14,10С, с незначителни денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и топла, снегът и мъглата са почти непознати.

История

Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност, превръщайки селището в един от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война.

На мястото на днешния град е имало старо тракийско селище, възникнало край топлите минерални извори. Първите жители били от племето меди. След идването на римляните, малкото селище било разширено и благоустроено. Каптирани били лечебните извори и построена голяма баня (асклепион). Селището прераснало в град вероятно по времето на император Пий (138 - 161) и било оградено с крепостни стени от местен речен камък. Голям разцвет градът достигнал по времето на византийския император Юстиниан II (527 - 565). След VI век градът бил разрушен. По тези места се заселило славянското племе стримонци (струменци), което нарекло селището Свети Врач, т.е. Свети лечители. Според преданието това име е свързано с двамата народни лечители - братята Козма и Дамян. Селището влязло в пределите на българското царство при управлението на Пресиян (836 - 852). По време на османското владичество Свети Врач запада и се превръща в малко село, като при освобождението си през 1912 г. (Балканската война) е наброявало едва 500 жители (близкият Мелник тогава е имал 12-хилядно население). През периода 1913-1925 г. в района се заселват много бежанци от Беломорието. Днес градът е един от най-значимите центрове в Европа за лечение на горните дихателни пътища и белите дробове.